Момчето с ръцете в джобовете
рисува листа по дърветата.
И прави светът ми възможен –
зад девет усмивки, в десетата.
Не вярва на есенни приказки,
понеже живее през лятото.
И има посоки за винаги.
И вятър за път във платната.
Свири с уста през прозореца,
за да ми спре самолета.
В небето е пуснал корени.
Зад девет усмивки, в десета...
