Уморих се от скитане ( а всъщност съм котва).
И сега си говоря с врабчетата.
Те едва ли разбират... А може би могат?
И ме гледат със кръгли очета.
Пак разказвам за теб. Дали им е писнало?
Да ми слушат мечтите нелепи...
А пък може дори да съм им ... интересна.
(Нали имам трошици във шепата).
Някой ден...някога,ми се ще да им кажа,
че те има. И аз съм те срещнала.
Чисто истински! И съвсем немиражен...
Ще повярват ли, мислиш, врабчетата..?
