Пренареждам всяка сричка в мен
и се пиша с много нови думи.
Слагам си звезда, всместо сърце
и изтривам сенките със гума.
Пренаписвам мислите си в лотоси
и не вярвам в тяхната различност.
После ги превръщам в малки космоси.
В суматохи. В хаос. И ми приличат.
Сложих си море, вместо коси.
И очите ми са корабни сирени.
Вместо устни, имам тишини.
Никой няма да се влюби в мене.
Никой няма да ми подари душа,
от онези, дето имат всички.
Вместо плач, написах свобода.
А ...какво да си напиша за обичане?
