На лампите оранжевите погледи
се взират тъжно към студения асфалт.
Навярно търсят там парченца спомени
от дъжд, през лятото валял.
Надяват се между неравните участъци
да са се скрили капчици море.
Или пък просто слънчеви отблясъци
да спят заключени във малко стъкълце.
По медните им вени електричество
тече с един почти човешки пулс.
И те говорят нещо. Много тихичко.
Но никой до сега не ги е чул...
