"Под дъжда, който чука невидим в листата..."
В.Ханчев
Застанала до прозореца,
тихичко те обичам.
А малки капчици дъжд
през стъклата надничат.
Не зная дали са били
някога във небето ти...
Но страшно ми се мълчи
с гласа на техния шепот.
Душата ми май си тръгва.
С едно вързопче мечти.
Да викна ли да я върна?
Лети и се...
Да лети...
