Аз знам, че си различен...И е хубаво.
Защото можеш да приемеш моя свят.
Не просто да ме гледаш много влюбено,
а всъщност да не вярваш в чудеса.
Аз знам, че можеш да ми се усмихнеш,
когато шия роклички за феите.
До рамото ми мълчешком, притихнал
да слушаш как говоря на небето.
Да ме прегърнеш, като плача за цветята,
които някой е откъснал снощи.
Да боядисаш заедно с мен дъгата.
И после ... да си влюбен още.
Аз знам, че си различен...и е хубаво.
Не зная само има ли те някъде.
Но знаеш ли...не сме изгубени.
Щом още имам сили да те чакам...
