-Банан! - сочи с пръстче към полумесеца, а очите му са цели пълнолуния...
Антон, миналото лято.
Когато
за пръв път откри Луната,
тя беше банан.
И ти много плака,
понеже никой не успя
да го свали от небето,
за да ти го даде.
Сега Луната е златна ябълка.
И аз отново не я стигам.
Но въпреки това,
ще я опазя от всички лами на света.
За теб.
