или по-скоро продължение на някаква приказка
/Когато фея се влюби в човек, тя губи крилете си.../
На мене ми е нужно много малко -
измачкана хартия, тишина,
небе и вятър, няколко флумастера
и мъничко канап за хвърчила.
Отдавна се отказах от крилете.
Но днес ми се лети. Не знам защо.
(Навярно за да стигна до ръцете ти.
Навярно имам нужда от любов.)
А облаците свойски ми намигат.
Те знаели пътеките до теб.
И ето ме - сглобявам си хвърчило.
Защото се отказах от криле...
