/много нежен вкус/
Когато спи градът е страшно хубаво.
Приижда някаква среднощна свобода.
В такава тишина ми се танцува.
Обича ми се в тази тишина.
Луната ми облича тънка нощница
и цялата съм дяволски красива.
Признай - измисляш ли ме още?
Все още ли не вярваш в самодиви?
Виж - лунната пътека през морето
прилича на вечерен булевард.
Във въздуха невидими тромпети
издишат някакъв разнежен джаз.
Когато спи градът е страшно хубаво!
И уж е тихо, а съвсем не е...
Нощта разказва приказки за влюбени.
И всички те са приказки за мен :)
