Сама ще ида в Тъмната гора.
Защото Любовта ми ми е мащеха.
Във огледалото е най-красива на света,
но във действителност е просто страшна.
Избира си поредния ловец
и иска да и занесе сърцето ми.
Защо и е? Сърце като сърце,
в което всички приказки са вплетени.
Сама ще среша черните коси
със омагьосаното гребенче.Пред нея!
Какво си мисли? Че не ме боли?
Или без обич мога да живея...
Сама ще избера червената половина
на ябълката, дето ми подава.
Отровата, когато в мен премине,
ще ме спаси. Навярно. Се надявам...
Сама ще ида в Черната гора.
И само краят няма да е същия.
Понеже Принцът вече е заспал.
Един от тези, стогодишни сънища...
