Дъждът трепти в очите на Нощта,
като сълзи, пре-много задържани.
Прилича на разплакана жена,
която си отива, неразбрана.
Заставам срещу него, зад стъклото.
Рисувам с пръсти падащи звезди.
А във очите ми е някак ... мокро.
Понеже двамата с дъжда валим...
Ти можеш ли да се превърнеш в Слънце?
Не можеш. Зная. Просто знам.
И за това оставам многодъждна.
Защото не можах да съм дъга...
