Небето ми е дом. От двеста вечности.
И, всъщност, е прекрасно, че летя.
Земята е мъничка и далечна.
Но някога съм дяволски сама...
Тогава правя тъжни звездопади.
(Така ти пиша, с падащи звезди.)
И чакам тайно да протегнеш длани
и ако можеш, да ме уловиш...
А сигурно е трудно за човеците
да вярват в някакви невидими неща.
Но ми се струва, че очите пречат.
И правят невълшебна любовта.
И... днес заменям Седмото Небе
за къщичка в света на грешните.
И белите си ангелски криле
за малко обич. От човешката.
