На върха на тази дълга нощ,
аз съм седнала и гледам към Земята.
Нищо не си мисля. Все ми е едно.
Просто съм щастлива.И е лято.
Долу, из града, тичат светлинки.
Няколко човека май заспиват.
Във морето плуват сенки на звезди
и ухажват сънените риби.
Гълъбите спят. Гларусите - не.
Само се преструват на заспали.
Но надничат хитро, шушнат със криле
и просветват някак в много бяло.
Знаеш ли, сега, точно в тази нощ,
нищо не ми пречи да се влюбя.
Просто ей така, без да знам защо.
Толкова е лесно. И е хубаво...