Тя си мисли "Дали го познавам?
Навярно в съня ми е идвал...
Останал е мъничко само -
смутен, уморен и невидим.
Събрал е мечтите ми в шепи,
избърсал със устни сълзите,
накарал Луната да свети,
прогонвайки с шепот мъглите,
а после за малко поседнал,
косите ми галейки с длан.
И станал на вятър. Изчезнал.
Останал е само съня..."
Но днес той се връща във думи,
прошепнати тихо по вятъра.
И Тя се усмихва учудено,
познала във него душата си...
