Водни пръски просто, не сълзи
Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.
Засилвам се със вятъра. И все към теб...
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.
Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти...
-----
Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад...и пак обратно...
Да беше бряг от пясък...топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.
Когато не искам да се будя
Понякога, когато те сънувам,
Луната слиза ниско. И мълчи.
А вятърът обсипва със целувки
зелените и пролетни очи.
Тогава става толкова вълшебно...
И ти на пръсти идваш в моя свят.
Донасяш в шепи мъничко надежда.
И най-красивата история за любовта.
Оставаш с мен...
до края на нощта. И на живота.
Обичаш ме тъй, както можеш само ти.
Но всичко е на сън. И само толкова.
А утрото безкрайно ще боли.
Лека нощ
Когато, уморена, Вечерта,
полегне над града и стане тихо,
акациите шушнат със листа
и думите им стигат до звездите.
Прозорците, с отворени очи,
издишат смях, и музика, и шепот.
По улиците никнат светлинки
и заприличват малко на небета.
Морето коленичи на брега
и гали с длани топлия му пясък.
Сърцето му е мъничка Луна
и пръска свойте сребърни отблясъци.
Аз днес съм Вечер. Ти не го разбра,
но слязох мълчаливо във очите ти.
Прииска ми се да ти подаря
едно усещане - че си обичан...
Необмислено
Докато помня допира на устните ти
по още спящите ми клепки,
и онзи мирис, на разсъмване,
докато се будя във ръцете ти,
докато тишината ми говори с твоя глас
и търся силуета ти във сенките,
докато крия името ти във сълза
и времето се губи във безвремие,
навярно ще забравя себе си...
Макар, че упорито го отричам.
Това е глупаво, но ще го кажа -
изглежда винаги ще те обичам.
В минало време
Когато се обличам във небе
и крия много ветрове в очите си,
а ти не можеш никак да ме спреш
да те обичам
съм някак по-вълшебна от нощта
и по-черешова от меките и устни.
А ти мечтаеш само за това -
да вкусиш
една целувка, нежна като сън,
една целувка, тиха като шепот.
Не казвай нищо...вече съм
заспала
в топлината
на ръцете ти.
Няма!
Не мога да заспя. За стотен път.
Без теб не мога. Много ми е тихо.
Не плача вече. Свикнах да мълча
и да затварям самотата в стихове.
Но тези глупави, облещени звезди
се мъчат да повдигнат миглите ми.
Какво очакват? Купища сълзи?
По някакво отиващо си минало...
Но няма да заплача. Не и днес.
Нали забравих колко те обичам.
И само името ти скита без адрес
в безсъниците на едно момиче.
Ciao Caro
Знаеш ли, изобщо не ми пука.
Моят свят не свършва без теб.
Още имам дъжд във капчуците,
а след него - огромно небе.
Ти ме обичай, ако поискаш.
Ако поискаш - ме намрази.
Все ми е тая. Честно. Наистина.
Вече не помня дали ме боли.
Вече не помня дори и гласа ти.
Нито смеха, нито ръцете.
Имам си хиляди чакащи пътища.
И те, до един, без теб са по-светли!
