Довиждане ли каза? Не те чух.
Заслушала се бях във хоризонта.
Говорех си със птиците на ум.
И...ето ме. Сега съм тук. За сбогом.
Ще тръгна пак към своята дъга.
Единствено под нея съм щастлива.
По онзи път...със жълтия паваж...
( в мен Дороти и Оз са още живи).
Ще си поискам да се влюбя някой ден.
Какво пък...Нека е за кратко.
На теб...какво ще ти остане подир мен?
По стъпките ми никнат незабравки...
