Тази нощ ще ти разкажа за ръцете си.
Как не спят, защото им е празно.
Как се чувстват тъжни като есени,
тъй като те няма, и те няма...
Как прегръщат само тишината ми
и копнеят да сънуват раменете ти.
Пръстите ми галят празнотата...
а мечтаят в тъмното лицето ти.
Дланите ми стават топли от очакване.
И замират тихо, недогалени.
Търсят устните ти някъде във мрака.
А звездите капят, незапалени.
Тази нощ ще ти разкажа за ръцете си...
После ще заспя сама. Без тебе.
В този наниз от студени вечности
някога дали ще се намерим..?
