Небето ли? Небето е момиче,
което се разхожда над света.
Понякога усмихнато наднича
с лице от отлетели хвърчила.
Съблича облаците и се гмурка във морето
и хоризонтът става по-красив.
А нощем се целува с ветровете
и разпилява из косите си Луни.
В нозете му поникват детелини.
И сутрин то ги къпе със роса.
Понякога не иска да е синьо
и слага тънка дреха от мъгла.
Небето е момиче. И се влюбва.
Понякога по цяла нощ не спи.
Лежи и се усмихва тихо в тъмното
и капят от очите му звезди...
