Какво си имам... само празна рамка.
Но е лесно да те нарисувам в нея.
И някога, под топлото на дланите ми,
поискам ли, аз знам – ще оживееш.
Очите ти направих от дъжда,
който така и не дойде при мене.
От вятъра направих ти коса.
И устни от морето съм ти взела.
Отрязах си парченце от небето
и те облякох в риза, тънка като лято.
От птиците поисках шепа ноти,
които избродираха душата ти.
Позна ли се? За мене ти си всичко.
Един колаж от слънце и от дъжд.
Стихийно-светъл. Облачно –усмихнат...
Възможно-невъзможен... влюбен мъж.
