Този есенен дъжд е различен
и нашепва истории в тъмното.
По прозорците бавно се стича,
като думичка, значеща влюбване.
Този есенен дъжд е самотен.
Под чадъра му спи тишината.
Над унилите жилищни блокове
този дъжд се целува със вятъра.
Този есенен дъжд е момиче
и по женски е малко суетен.
А очите му страшно приличат
на дъгата. Но без цветовете и.
Този есенен дъжд влиза в къщи.
И мълчим двете. Дълго и тихо.
После този есенен дъжд ме прегръща.
И аз ставам музика, вечер, и стихове...
