Тя вече няма време за сънуване
на някаква измъчена любов.
Един дъждовен облак я целува,
ала на нея и е все едно.
Събрала си е цяла шепа щастие
и гледа от високо на Света.
Преражда се във себе си - прекрасната,
блестяща нежно госпожа Луна*.
Оглежда се, оправя си косите
и бавно качва своето небе.
А Вие сте обречен да сте зрител.
Изгубихте я, господин Човек.
*"Госпожа Луна", Паул Линке
A New Moon
ОтговорИзтриванеShe’s got no more time… left for a dreaming
About a hard and jaded, labored love
A rainy cloud is kissing her breathy
Though she doesn’t care a bit of that stuff
She’s gathered a whole handful of happiness
She’s looking at this world from above
She gets a rebirth in herself – an enchantress
So shining and tender – Mrs. Moon and her love
She’s looking around, she brushes her hair
She’s mounting her bluish sky above land
And you are just doomed to be a spectator
Well, you simply lost her, Mr. Ordinary Man …