В средата на лятото Слънцето става солено.
Тревите полягат и чакат гласа на дъжда.
Светът се стопява във шепичка тихо безвремие
и жужне, задъхан, от някаква топла тъга.
Небето узрява и капят звезди над поляните.
Замислени макове светят край дългия път.
Унесени птици чертаят с криле разстояния
и търсят човеци, които не искат да спят.
В средата на лятото бавно пристъпвам към себе си.
Но още не вярвам. И още съм пълна с мъгли.
Във мене живеят безброй изоставени есени,
прокудени облаци, вятър-самотник. И ти.
…and I don’t know till when
ОтговорИзтриванеIn the mid of the summer the Sun gets salty and violet
The grass - laying down, and waits for the rain voice
The world melts away in a timelessness - quietly
Buzzing, left breathless of warm sadness and joys
Over glens the sky mellows and stars softly sink
Thoughtful poppies glow by the highways and steeps
Heavy birds draw the distances with their wings
Looking for people that don’t want to fall asleep
In the mid of the summer I take a step over me
But I still can’t believe … I’m full of fogs, heavy dew
I am full of so many abandoned autumn dry leaves
Ousted clouds I am full of, a wind – loner. And You.