Събличам всички чужди погледи от мен.
Измивам шумотевицата на човеците.
В прозорците ми цялото небе
рисува някаква дъждовна вечност.
А ми е хубаво...Дъждът шепти.
Разказва приказка за някакво момиче,
което сбъдвало най-тайните мечти.
А то оставало недообичано...
И мъничко се натъжавам от това.
Внезапен вятър духва във крилете ми.
Забравям приказката. Помня, че летя.
И като дъжд пониквам във небето.
