Когато се изкачвам до небето,
Земята ми се струва страшно тъжна.
А времето е ... някаква монетка,
която се търкаля във окръжност.
Човеците са като шепа мравки.
И всяка суета ми е напразна.
Откривам смисъл само в незабравките,
с които някой е изпразнил вазата.
Животът става някак много малък -
един албум със черно-бели снимки.
А в някаква съвсем случайна пролет
сърцата се прераждат във калинки...
