Ако можеш, обърни Луната.
Там, от другата страна,
Аз съм седнала и чакам
тебе, Скитнико. Сама.
Гледам към звездите вечер.
Търся твоите следи.
Лунен вятър с глас далечен
все за тебе ми шепти.
Слушам приказката дълга –
как пристигаш уморен.
Как безкрайно си ме търсил.
Как си влюбен. Точно в мен.
Как откъсваш от Венера
най–червените лалета,
как звездички си намерил –
във косите ми да светят...
Слушам приказката дълга.
Лунен вятър ми шепти...
Хайде, Скитнико, побързай,
и...Луната завърти...
