Съвсем не бързам. Лятото стои
със джобчета, преливащи от миди.
В нозете му - полегнали треви,
не искат да го пуснат да си иде.
Измислям много бавно Есента.
Примесвам цветове и тихи звуци.
И капчица по капчица с Дъжда
подреждам ноти в старите капчуци.
Съвсем не бързам. Няма за къде.
Не съм от птиците, които си отиват.
До мен подскача рошаво врабче
и ми припомня колко съм щастлива.
В прозореца на Есента
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
In the window of autumn
ОтговорИзтриванеI am not in a hurry. The summer’s still here
With seashells tucked into his tiny pockets
With blades of grass by his foot, and you can see them
They don’t want to leave him fly away like a rocket
I figure out autumn, so very slowly
I mix up the hues with tender sounds
Drop of rain after drops, nicely unfolding
Arranging some notes that turn into rounds
I am not in a hurry, I’ve nowhere to go.
I am not a bird that flies to the South
A fluffy sparrow twitters along
Makes me remember I am happy to be around …