Нещо без име

Октомври е. И всичко е различно.
Дъждът измисля нови цветове.
Луната е светулка, и кокиче,
и спомен за предишни светове.
Небето се разпада на трошици
над някакъв съвсем случаен град.
Когато вятърът сънува птици,
на хората се случват чудеса.
Но е октомври и е по-различно.
Носталгия по някакъв живот,
във който хората умеят да обичат
и още помнят думата "Любов".

Няма коментари:

Публикуване на коментар