Аз просто сядам и записвам как в небето
се раждат дракони със огнени крила
и как през облаците сънено просветват
последните усмивки на дъжда.
Как става тихо, и лилаво, и зелено,
и после идва плах, индигов мрак,
как устните му се допират в мене,
защото съм сестрата на Нощта.
Аз просто ви разказвам летен залез
над някакъв случаен морски град.
Но думите ми дишат. Или парят.
И става стих, без аз да разбера.
Не е поезия
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
It's no poetry
ОтговорИзтриванеI’m sitting and writing how in the sky
Fiery-hearted dragons are born
How the last rainy smiles come out and shine
Through those sleepy clouds, though feeling alone
How it happens at once – green, violet, quiet
And then it comes - a timid dusk light
How his gently lips are touching mine
Because I’m the sister of Her Majesty Night
I’m simply retelling a summer sunset
Above a quite random faraway seaside land
But my words are breathing and are hot, burning red
creating rhymed lines, in a way I don’t understand…
:))
Много ми хареса като звучене и като оригинал, който да направя на език, различен от български. Благодаря !