Не е поезия

Аз просто сядам и записвам как в небето
се раждат дракони със огнени крила
и как през облаците сънено просветват
последните усмивки на дъжда.
Как става тихо, и лилаво, и зелено,
и после идва плах, индигов мрак,
как устните му се допират в мене,
защото съм сестрата на Нощта.
Аз просто ви разказвам летен залез
над някакъв случаен морски град.
Но думите ми дишат. Или парят.
И става стих, без аз да разбера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар