Най-дългата целувка на света

Над твоя град живеят чудеса.
И всяка вечер слизат във съня ти.
Камбанките на вятъра звънят,
когато облаците нежно се прегръщат.
Луната пее в рокля от мъгли
и стъпките и блесват във водата.
Понякога не спира да вали.
Понякога не спира да е лято.
А някога аз слизам над града
и ти ме срещаш нощем. Непозната.
Но вярваш още. Вярваш в чудеса.
И тръгваш да догониш тишината ми.
И някога навярно ще ме спреш.
Навярно ще приличаме на влюбени.
Ще ме целунеш сигурно. За лека нощ.
И чак до сутринта ще ме целуваш.

Повтарям се...за стотен път /поне/ :)

Не знам дали си чувствал топлината,
когато съм сънувала, че те целувам.
Не знам дали си шепнел думите ми,
когато дълго съм стояла будна.
Не знам дали дъждът ме е рисувал
по късните прозорци в тишината ти.
Не знам дали изобщо си е струвало
да те заключвам шепнешком в душата си...
Но знам, че ако мога да докосна раменете ти
със плахи, много плахи устни,
ще бъда най-щастливото момиче на планетата.
И няма да поискам да те пусна...