Нощта се процежда на капки
по голото рамо на плажа.
Звездите - проблясъци кратки.
Луната - във броня на стража.
Вълните обрамчват пенливо,
дантелено, моето тяло.
Отдадена. Малко свенлива.
От голост и хлад затрептяла.
Нощта и морето ме имат.
Превръщат ме в статуя синя.
Брегът е отчаян художник,
разлистващ морето - картина.
Прекрасна и неповторима образност има в този стих. Морето и нощта раждат нещо божествено! Поздрави:)!
ОтговорИзтриванеGODDESS PROTOTYPE
ОтговорИзтриванеThen the night trickles drop by drop
On the bare tender shoulder beach
And all the stars - twinkle and stop
The Moon stands in armour at siege
The waves make a foam frame
Round my body like laces of curtain
And devoted, a little bit coy
I stay naked and cold and uncertain.
And they have me – the night and the sea
And they make me - а marble blue statue
While the desperate beach in a glee
Turns the pages of sea water at you…
Наистина е прекрасно! Сякаш не стих, а картина изплува пред очите. Но защо ми звучи като недовършено... Като че ли е имало и още нещо в онази нощ, нещо което е останало скрито, неизказано... а може би - неизживяно... :)
ОтговорИзтриванеАко наистина е така, дано се случи скоро! Ще бъде хубаво, не се съмнявам ;)
о, ами благодаря, първо :)
ОтговорИзтриванеА неизказаните неща карат въображението да живее. И да довърши това, което думите са започнали...
и беше хубаво :)
И ще бъде хубаво...