В минутите, в които ставам толкова себе си...

(а всъщност съм изцяло Негова)

Обичам да се случва тишина
след лудото стълпотворение от хора.
Да седна на парченце от дъга.
Да дишам. И да не говоря.
Във чашка от оранжево лале
да си налея глътка въздух.
А времето по охлювски да спре,
за да не може да се случва късното.
От клончето на някаква липа
да си издялкам мъничко моливче,
с което по узрялата Луна
да мога приказка да Mу напиша.
И да Mу кажа, че едно море
е твърде малко, за да скрие обичта ми.
И че във чашата Mу с утринно кафе
не захар, а целувка съм оставила.
Но то е утре. А сега Tой спи...
По миглите Mу слизам като шепот.
В съня Mу нося песни на щурци
и мъничко от моето далече...

И седнала на своята дъга
със пръсти роня тихото безсъние.
В трошиците заключвам синева...

С която утре ще нахраня гълъбите...

3 коментара:

  1. In the moments when I become so much Myself...

    (and in fact I am so much His )

    I love when the silence may happen
    after the crazy babel of people
    on a piece of rainbow I sat and
    I breathe , and my words I am "eating"

    In a chalice of tulip - orange and bright
    I will pour myself a small sip of air
    and time will stop like a snail on the site
    not allowing the late to become in despair

    From a twig of a young linden-tree
    I'll whittle a very small pencil
    and then I'll write upon the ripe Moon
    a tale just for Him ( cos' I'm his damsel)

    And then I'll tell Him that one sea
    is not (at all) enough for my love to hide
    and that in His cup of coffee or tea
    I didn't put sugar , but my kiss inside

    But that is tomorrow,and now He is sleeping
    I'm getting down His lashes like a whisper
    In His dreams I'm bringing the tunes of crickets
    and pieces of my Far-Away and my crispness

    And there - on the rainbow sat in pleasure
    I shed the quiet sleeplessness with fingers
    In small crumbs I'm locking bluish azure
    I'll feed the doves when morning lingers...


    ..............*..........*.......

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм казвала досега колко много ми харесва поезията ти. Казвам го тук и продължавам да чета в безмълвие.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти!
    А аз искрено се възхищавам на мъдростта и дълбочината на твоята поезия. Удоволствие е за мен...
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване