Лятото плахо наднича в прозореца.
Тайно и плахо.
Няма ги птиците, с които говореше.
Отлетяха.
Сплита ми късни лъчи във косите.
Изрича ме.
Шепне ме в думи, като заклинание.
За обичане.
После по устните ми рисува усмивка.
За спомен.
И си тръгва миражно и истинско.
И без сбогом...
Because It knows it will be back
ОтговорИзтриванеSummer peers timidly behind the window
secretly and even shy
and the birds that it used to talk with
are gone ...and it knows why...
It weaves its late summer rays into my hair
and pronounces my name
It whispers me softly in words-spell and despair
for that love burning flame
Then on my lips it is drawing a smile
to keep and remember It by
then real and miraculous it slowly leaves
without even saying Good bye !