Една пътека странно окуця.
Компасът и посочи към небето.
Опита се стане на звезда,
ала и липсваха два грама светлост.
Прибрах я в джоба си, навита на ролце.
Не можех да я изоставя безпричинно.
Пътеките ... и те са сърце.
Но не като човешко. А невинно.
Помислих си, че пак ще оживее.
Понеже чувах – стъпките звънят.
Така и стана – днес е на небето ми,
превърнала се в малък Млечен път...
Above the Earth...
ОтговорИзтриванеA narrow path now started a bit limping
its compass showed up, right to the sky
it tried to be Star,it started glintling
but it missed the lightness to go with a sigh
In my pocket I put her,folded in a roll
I couldn't just leave her without a reason
Paths have theirs hearts,they are tiny, though
though not just like human, but innocent,decent
I thought It would ,maybe, somehow survive
I could hear her steps as a gentle soft sway
it did happen so - today She's up and alive
it simply has turned in a small Milky way...
Благодаря, Ян.
ОтговорИзтриване