Не отваряй очи...още дълго

Над всички улици в света
Нощта бродира сън по миглите.
Прозрачен е като мъгла,
която шепне нещо в синьото.

За тебе е избрала летен сън.
С безкрайни детелинови полета.
Със тесни улички от калдъръм.
И с нещо светло, много светло...

Със спомен за една ръка,
която те докосва колебливо.
С неясен поглед на жена,
във който целият се скриваш.

Това е сън... И ти заспа...
И аз сънувам го. Все още.
Когато става тъмно над света
и тихо изповядвам Нощите...

2 коментара:

  1. Do not open Your eyes...for so long

    Above ALL the streets in the world
    Night is embroidering a dream on its lashes
    it is transparent, as a mist softly hurled
    that is whispering something in the blue ashes...

    It has chosen for You a slumber in summer
    fields never ending, with so many clovers
    with old cobbled streets,very silent,no runner
    and something so bright coming over and over...

    With a gentle remembrance of the healing hand
    which is so hesitant,which is touching you,
    with a view of a woman, as if caressing the sand
    in which You just hide, then you're feeling blue

    It is just a dream...And you've fallen asleep...
    And I still keep dreaming it, into my mind
    when darkness comes outside and tenderly creeps
    and I silently hear the confessions of Night...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.