Заради онази вечер, в която
всички птици си свиват гнезда,
аз забравих инстинкта на ятото
и забравих, че имам крила.
И се кръстих Душа На Глухарче.
Доверчиво заспах в твойте длани.
А когато разбрах, че си вятър,
вече бях до край разпиляна...
На тревите по сините хълмове
шепнех летни добри измишльотини
за мечтите, които се сбъдвали
и от тях все пониквал живота ни.
За очите на белите мечки,
във които живеят сияния,
за среброто на вечния север,
в който нямало помен от лятото...
Бях Душа На Глухарче за тебе.
Без да мисля колко съм смъртна.
И сега си летя, непотребна,
без да зная как да се върна...
ама много е прекрасно! както всички останали. (:
ОтговорИзтриване*радва ти се*
ама много мерси! :)
ОтговорИзтриване*изчервява се
It ain't matter...
ОтговорИзтриванеBecause of that very special blue night
when all the birds built up their nests
I forgot the old instinct(when felt in the flight)
I forgot I have wings, and all of the rest
And I took a new name: a Soul-Dandelion
and I slept trustedly within your hands
when I understood you're a wind ( I was blinded )
I was blown all along above misty lands
To the grass of the bluish hillsides
I was whispering - some summer fabrications
'bout the dreams that somehow turn right
of the dreams giving birth to the life ,it's sensation
For the eyes of those polar bears
where such a bright radiance shine
for the silver that only North shares
where summer light No one can find...
I was a Soul-Dandelion for You
never thought that I am just mortal
Now I'm soaring in sky , it is blue
don't know return path,how to say it's forgotten...
Благодаря ти!
ОтговорИзтриване