Защо сте тъжен, господин Луна?
Седнете на перваза на прозореца.
И аз съм тази вечер като Вас -
със никого не искам да говоря.
Събрала съм си шепичка сълзи
и всяка носи неговото име...
Изплача ли последната - ще отболи.
И ще е все едно не го е имало.
Елате в стаята ми, господин Луна.
От две тъги ще стане по-горчиво.
Но крехката Ви, бледа светлина
на моите сълзи така отива!
Превръща ги във падащи звезди,
когато се търкулват по лицето ми.
А ние с Вас мълчим, мълчим,
загубили доверие в Небето.
Вярваш ли ми, думите ти падат право върху сърцето ми...
ОтговорИзтриване<3
I wish...
ОтговорИзтриванеWhy are You sad, Mr MoonLight ?
Come ,sit near me,on my window sill
I am just like You, silent tonight
I'll talk to No-one,I've had my sad pill
I've gathered a handful of crystal tears
and each one of them bears only His name...
when I cry the last one - the pain disappears
it will be as if he had never been flame
Do Come in my room , Mr Moonlight,
two pieces of sadness will make it more bitter
But Your pale and fragile yellowish light
suits so much my tears ,they just look better
It turns them into small shooting stars
and they come rolling... down on my face
and... we stay silent ,and silence lasts
having lost our trust in Heaven's grace...
Благодаря ти, мила. Жалко само, че точно тези, тъжните думи са...
ОтговорИзтриванеНо явно това е един от аспектите на участта да сме жени...
Мерси, Ян :)