Една светулка в тъмната гора

Ако очите ми откажат да се будят
и думите ти се разпръснат из вселената,
ако ти стана непосилно трудна
и се препъвам по завоите на времето,
ако по дланите ти паря, недокосната
и все избирам другия прозорец,
ако препускам грешно из въпросите
и все не мога да им отговоря,
сама ще разбера, че съм неправилна.
И че съм влязла през врата за други.
И че във мене само е останало
едно откъснато крилце на пеперуда...
Но въпреки това, било е истина.
Познавам го по стъпките в сърцето ми.
Дори да го превърнеш в шепа минало,
то винаги ще си остане светло...