Обещай ми...

Защо не идваш? Пуста е нощта
и във косите и препуска вятър.
Без теб наистина не мога да заспя
и стискам в дланите си тишината.

Къде остана? Тъжен е градът
и всичките прозорци са му тъмни.
Без теб очите ми наистина мълчат
и чакат безнадеждно да се съмне.

Нали ще дойдеш? Шепотът съм аз
и разпилявам себе си в небето.
Кажи ми, че си тук... А аз ще знам,
че тази нощ заспивам във ръцете ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.