Ще ме опазиш ли...

Аз много, много дълго не заспивам.
Почти докато не заспи нощта.
Под клепките си тихо те откривам
и после те пренасям във съня.
Рисувам с пръст по дясната ти длан
едно сърце. И после го целувам.
Оставям му и пулс, и топлина
от мекото докосване на устните.
Стисни го в шепата си. То тупти.
И цялата вселена е побрало...
Сънувам ли те, обич? Може би...
Но с теб се чувствам себе си. И цяла.
Сега заспивам. Води ме Съня...
По миглите ми спуска лъч Луната.
Но знам че в теб, във дясната ти длан,
на сигурно съм скрила обичта си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.