7.

(oт Декада втора на Декамерон на Лилит)

Отдавна спрях да вярвам в рицари. Не знаеш ли?
Така че спри да мрънкаш "Чест...и дълг".
Честта ти знам я колко е - прозрачна паяжинка.
А пък дълга...Дълга ти...Млък!

И чест, и дълг загубил си отдааааавна.
Загубил си ги преди векове.
Загубил си ги още с падането
на тежките доспехи. Или не?

Но кой ще ти повярва днес, прекраснико,
на сладки приказки и влюбени очи?
"Въпрос на чест, въпрос на дълг..." Ужасен си!
Така че, хайде, стига вече. Замълчи.

Честта ми да опазиш ти е дълг?
Въпрос на уважение е, бих ти казала.
Не гледай жално, като тъжен вълк.
Сега си тръгвам...Дълг-о-чест-вай празното!

1 коментар:

  1. 7.
    (From The second decade of "Lilith's Decameron")

    Don't you know -I've long forgotten to believe in all-good knights
    So will you stop your murmuring 'bout "Honour and man's duty"
    I know your honour -it is transparent like spider's web at the light
    and will you shut up about ...duty and booty*

    You've lost your honour and duty - so long before
    You've lost them before so many years
    You lost them the moment the armour fall
    or maybe I'm wrong (stop calling me "Dear")

    But who will believe today , charming fellow
    in sweet talks and eyes full of love and affection?
    "A matter of duty and honour..."-don't dare to say it
    say ... no more of this - and no more objections!

    To keep my honour's been your duty real ?...
    A matter of respect -I'd rather say, nothing less
    don't look so pitifully as a sad wolf - you can't feel
    I'm off now - honour-and-duty your emptiness ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.