(oт Декада втора на Декамерон на Лилит)
Отдавна спрях да вярвам в рицари. Не знаеш ли?
Така че спри да мрънкаш "Чест...и дълг".
Честта ти знам я колко е - прозрачна паяжинка.
А пък дълга...Дълга ти...Млък!
И чест, и дълг загубил си отдааааавна.
Загубил си ги преди векове.
Загубил си ги още с падането
на тежките доспехи. Или не?
Но кой ще ти повярва днес, прекраснико,
на сладки приказки и влюбени очи?
"Въпрос на чест, въпрос на дълг..." Ужасен си!
Така че, хайде, стига вече. Замълчи.
Честта ми да опазиш ти е дълг?
Въпрос на уважение е, бих ти казала.
Не гледай жално, като тъжен вълк.
Сега си тръгвам...Дълг-о-чест-вай празното!
7.
ОтговорИзтриване(From The second decade of "Lilith's Decameron")
Don't you know -I've long forgotten to believe in all-good knights
So will you stop your murmuring 'bout "Honour and man's duty"
I know your honour -it is transparent like spider's web at the light
and will you shut up about ...duty and booty*
You've lost your honour and duty - so long before
You've lost them before so many years
You lost them the moment the armour fall
or maybe I'm wrong (stop calling me "Dear")
But who will believe today , charming fellow
in sweet talks and eyes full of love and affection?
"A matter of duty and honour..."-don't dare to say it
say ... no more of this - and no more objections!
To keep my honour's been your duty real ?...
A matter of respect -I'd rather say, nothing less
don't look so pitifully as a sad wolf - you can't feel
I'm off now - honour-and-duty your emptiness ...