Това, което липсва на дъжда...

Струва ми се, че вали от столетие.
И че никога няма да спре.
Шият с дълги конци дъждовете
това есенно празно небе.
Нощем в локвите падат сърдито
светлинките на два светофара.
А край тях преминават колите -
малки кораби. Мокри и шарени.
Само няколко жълти прозореца
вдъхват някакъв топъл уют.
На перваза ми тихо мърморят
три врабчета. И тръпнат от студ.
Ами...есен е. И валят дъждовете.
По-безкрайни от вечност дори.
Ако можех да се сгуша в ръцете ти...
нека вали, и вали, и вали...

7 коментара:

  1. А как искам да Ви подаря топлина и лято. Май Ви липсва? Ето вземете снопче усмивки и стръкче лъчи от моята звезда...

    Ваша М.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Маркизо, мерсиииииииииииииииии! :))
    Липсва ми много, да :( Но Вие ме стоплихте, благодаря :)

    dreaming, и на теб благодаря. Но, честно казано, той няма да си дойде никога :)

    ОтговорИзтриване
  4. What the rain hasn't got

    It seems to me it's been raining for ages
    It seems to me it would never stop
    And the rains use long threads to arrange
    this empty gray sky from the top
    The blinking yellow of the two traffic lights
    is falling angrily in those pools at night
    near them the cars pass out of sight
    as if small ships - wet and very bright
    Only a couple of yellow windows
    keep the spirit - warm and so cozy
    on my sill three sparrows are lingering
    having bristled by cold, a bit nosy
    Well, it's autumn , the rain's coming down
    even longer than all the infinity
    If I could huddle in you with no sound
    let it rain ...it will be a divinity ....

    ОтговорИзтриване
  5. Рисуваш с думи, Ради, просто рисуваш, картини скрили в себе си твоята емоция и светоусещане.

    ОтговорИзтриване
  6. Мерси, Ани :)
    Иска ми се да рисувам истински картини, но не умея...За това - само с думи, доколкото мога.

    ОтговорИзтриване