В часа, когато звездният прашец
се разпилява тихо над Земята,
и облаците стават на коне,
подгонени от есенния вятър,
в часа, когато жълтата Луна
усмихва всички влюбени поети,
а гълъбите, сгушени по два,
обсъждат пътищата си в небето,
в часа, когато нощните мъгли
разстилат тънки дипли над водата,
и половината планета спи,
аз ставам лунен лъч. И в мрака
танцувам тихо, тихичко трептя
и много тайно в стаята ти влизам.
Докосвам плахо твоята ръка,
целувам те ... и си отивам.
Every night ...
ОтговорИзтриванеIn the hour when some starry dust
sprinkles quietly above our Earth
and the clouds become horses at last
chased by the wind ( it's a habit by birth )
In the hour when this yellow Moon
brings a smile to all poets in love
and the doves all in twos softly groom
discussing their routes in the skies above
in the hour when the nights' fogs
are spreading thin curtains above the sea
when half of the planet is sleeping like logs
then I become a Moon ray and I gleam
And I am dancing and I twinkle so light
and I am coming on tip-toes in your room
I'm touching your hand , just a bit, very slight
kissing you gently, then I leave ...very soon ...
:))
ОтговорИзтриванеВсяка нощ Луната улавя ръката ни и ни повежда през своите тайни и невидими денем пътеки, насипани с камъчета от магия.
ОтговорИзтриванеНо не всички им е писано да уловят дланта и... :)
ОтговорИзтриванеНо са озарени от Светлината ѝ онези, които уловили са върха на нейните лъчи. За тях остава само да следват нейните повели...
ОтговорИзтриване