Колко слънца ще ти трябват, да знаеш...

Като зимно море съм. Крада бреговете си.
Пълня шепи със блясък, а пък то - песъчинки.
И разпенвам сърдито солените вечности
с водораслени пръсти. Преди да затихна.

Натежават гърдите ми от черупки на миди.
Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките.
Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите.
И се уча да бъда като себе си ничия.

Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали.
Как се стопля море? Ще имаш ли сили?
Помисли си добре. Помисли и не бързай...
Аз съм тихо море. В най-студената зима.

Светли празници...

на всички, които минават оттук.
Нека е топло в сърцата ви!

*

Моето зимно слънце се спуска по хълма
и е цялото вятър и сняг.
А във него е бяло. И мъничко стръмно.
От една непонятна тъга.
Или може би тя е съвсем понятна.
Непонятно е само как
се е скрила във него и му взема от златното
и разпръсква трошици мрак.
И на мен ми се иска да взема ръцете му,
да ги стопля със мойте ръце
и да чуе как тихичко шепне сърцето ми,
че го пазя от лятото в мен.
Или, може би, то това си го знае.
Нищо, че си мълча.
Моето зимно слънце. Моята нежна тайна.
Моята малка тъга...

Снежинки по миглите

Не знам дали е точно от снега,
но днес ми е уютно и красиво.
Снежинките валят, валят, валят...
Прегръщат цялата земя и я завиват.
Под белите им, плюшени одеялца
заспиват къщите, като едни старици
с олющени от обичи сърца,
раздадени на хората. И птиците.
А аз съм някакъв случаен силует,
изплувал от мъглите на безкрая.
Ще духне вятър, ще ме отнесе
и никой даже няма да узнае...

Да си знае...

Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де...нали.
Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за ...не зная за къде.
А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва...и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй...Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов.