Благодаря

и се извинявам на всички, които се почувстваха тъжни заради мен.
Понякога съм егоист.
Има моменти, в които животът решава да ти докаже, че може да е гаден. Тогава ти или му се противопоставяш, или се предаваш. Разбира се, по-лесно беше да се предам и аз го направих :)
Не се чувствах добре тук. Истината е, че не се чувствах добре никъде. Не бях аз. Не бях себе си. Мислех си, че е заради това място. Оказа се, че всъщност е точно обратното. Само тук съм наистина себе си. Опитах се да бъда нещо друго. Еми...не можах. В първия ден след като изтрих блога се почувствах лека и свободна. А след това с всеки изминал ден се чувствах все по-далеч и по-далеч от себе си. Избягах, защото бях се намразила. Това, обаче, не ми помогна да се заобичам. Накара ме да се чувствам по-зле. Искам си се. Искам си се обратно. Искам пак да мога да се усмихвам. Искам отново да правя хората около мен щастливи. И тези, които са далеч, но по някакъв начин се докосват до мен. Искам да благодаря на всички, които останаха на покривите, дори когато нямаше покриви. И да се извиня на всички онези, на които съм отнела нещо. Благодаря на Марк /днес благодаря и за "Бихте ли оставили живота на мира?" :) и искам да кажа, че този пост в голяма степен ме накара да се покатеря обратно на покрива/, благодаря на C.O. защото е пич, благодаря на всички онези, на чиито мейли не отговорих, или отговорих и им се накарах. На последните искрено се извинявам. А най-много се извинявам на Фрейя. Момиче, три пъти ме разплака, а аз не знаех какво да ти кажа...
Когато човек не се харесва и иска да се промени, първо трябва да разбере кой е. Това явно включва и изгубването на себе си в себе си. Не знам... Сега Венци може би ще ме сръба по неговия неповторим начин и аз искам да му благодаря за всичко.
Благодаря на всички, които останаха до мен дори когато бях лоша и ме обичаха дори когато не ставам за обичане. Благодаря за подкрепата и за всичко...
Извинявам се, че звуча несвързано, искам да кажа хиляда неща, а думите ми се губят и не стигат и всичко, което напира да излезе, сигурно би прозвучало като фдсхфсйрнбмакопдйдм... за това ще го спестя :)
И понеже искам да обичам... обичам ви. Всички.
едит: Докато съм писала това, съм получила два мейла. От хора, на които стихчетата ми са им липсвали или просто им харесват. И реших, че това е знак. Че не правя грешка, завръщайки се тук.
Единият мейл носеше това

Искам да благодаря на авторката му. Благодаря, Анабел!
И сега спирам да пиша, защото думите ми наистина не стигат.

18 коментара:

  1. Добре дошла!

    Той, проблемът, не бил в дамското непостоянство и импулсивност, ми явно аз съм недостатъчно адаптивен. :)

    Честита ти тълпа! :)

    ОтговорИзтриване
  2. хахах, точно там си е проблемът, не си измисляй неадаптивности, за да оправдаеш онова, което хората наричат 'хем сърби, хем боли, хем драго ми е...', така присъщо на по-...айде, да не е нежния, че то напоследък не се знае там, но на по-красивия пол :))

    ОтговорИзтриване
  3. Добри новини. Радвам се, че отново ще пишеш тук. И е хубаво, че си си извлякла поука, научила си нещо за себе си и така нататък. ;)

    //Идеята за клипчето е чудесна, но трябва да призная, че тея голи мъже ме шокираха. :D

    ОтговорИзтриване
  4. А, научила съм аз... Ама поне схванах, че и най-бързоходните обувки да имаш, от себе си не можеш да избягаш.
    Ти пък много лесно се шокираш. Голите жени едва ли те шокират така :D

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря!!!Благодаря, че се завърна!

    ОтговорИзтриване
  6. Дарси, и аз благодаря, че имаше кой да ме очаква. Завръщането в празни къщи е тъжно, понеже.
    С.О. , в живота (и клипчетата, както се оказа :)) не всичко е каквото го очакваме, ама ако беше, щеше да настане вселенска скука.

    ОтговорИзтриване
  7. Здравей, слънчево момиче!Радвам ти се много :) Хубаво е, че се завърна, тук имаш много приятели :)Малко по малко ще намериш отнова онази Аз, която обичаш и искаш.Няма начин да не е променена.Но въпреки всичко си е пак старата Аз, ще видиш ...казвам ти го от опит-цели две години се търсих и приемах отново, ту се обичах, ту не се ...всеки има такива моменти и всеки има сили да премине през тях.Прости за прекалено личния коментар. Радвам ти се:)

    ОтговорИзтриване
  8. Ларааа :)
    Много те прегръщам!
    Знам, че ще се намеря. И друг път съм се чувствала така. Май винаги, когато си тръгне някой...Остава някаква празнота в мен, а в същото време остава и нещо от него, и съм аз, но не съвсем, мъча се да напълня празното (обикновено с илюзии) и да изчистя полепналото по мен немое, а така си оставям само белези... И понеже ставам различна и не мога да се позная, си тръгвам. Търся се. За да разбера, че не съм нищо друго освен онова, от което съм си тръгнала. На моменти не вярвам в силите си, но явно те вярват в мен :)

    ОтговорИзтриване
  9. Още се чудя по каква причина страданието е източник на вдъхновение и породител на красота.

    Като млад бях свикнал с това.

    С порастването обаче, желанието ми да търся наслада чрез страдание намаля.
    И сега съм учуден, че я намирам в тези, породени от страдание стихове.
    Дълго време съм черпил от това ферментирало и непрясно удоволствие...
    и ми стана носталгично приятно в блога.
    А уж предпочитам прясна наслада и фермрнтирал гроздов сок.

    ОтговорИзтриване
  10. Чакай и аз да се изплющя като един лунен лъч тука, единайсти поред!
    Ми, а добре дошла и добре заварила!
    Пишем,а ? Само такааа, добро дете! ;)
    Ми, те така...ай, пиши яко и тва е!

    ОтговорИзтриване
  11. Ами, Ивайло, и аз се чудя защо тъгата е такава добра муза, ама си мисля, че може би когато човек е щастлив в твърде зает да е щастлив, за да се сети да пише, например :)
    А изкуството лекува. Наистина. Далеч съм от мисълта, че това в този блог е изкуство, но е опит да се пресъздадеш заедно с всичко, което е в теб и по някакъв начин да излезеш от себе си...не зная как да го обясня, всъщност. Но няма значение :)
    Жойкооооо :D
    Здравей, Лунен Лъч Номер Единайсет!
    Напомни ми за една любима приказка - "В Лунната стая" на Валери Петров. Там едни лунни лъчи ходеха при едно тъжно момиченце...
    Пишем, да :)

    ОтговорИзтриване
  12. Много, ама МНОГО се радвам, че отново си тук! Добре дошла!:-)
    Тъкмо от онези дни си писахме с Алекс за теб и се тюхкахме задружно...

    P.S. Истинско изкуство е това, което правиш, огромно благодаря за което!
    Тържествено обещавам да нарисувам нещо специално и само за теб :-)

    ОтговорИзтриване
  13. Хахах! Представих си едно задружно тюхкане, ама анимационно някак и беше забавно. Иначе съжалявам, че предизвиквам групови тюхкания :(
    Ама пък много се радвам да те видя тук. Здравей, Венци :)
    И тържествено обещавам, че ще помня какво си обещал :р

    ОтговорИзтриване
  14. Не съм изкуствовед.
    Не знам дали е изкуство.
    Знам, че много ми харесва.
    Като Маркес.
    И като музика.

    ОтговорИзтриване
  15. Ох...ми сега ще взема да се полаская :) Ама е хубаво, че ти е хубаво тук.
    "Един много стар сеньор с огромни криле"
    за теб.
    Благодаря ти :)

    ОтговорИзтриване