16.11.2008
Здравей. Какво да ти разкажа?
За синята неделна тишина?
За лъсналите плочки на паважа,
под есенното слънце, сутринта...
За гълъба на моята тераса,
или за гларуса с разперени криле?
Врабчета, по дърветата накацали
и сгушени на клона – две по две.
За рижавата котка под балкона,
която спи на каменните стъпала.
Сънува сигурно, че пеперуди гони
и с лапичка помахва във съня.
За улиците, по които никой
не ходи тази сутрин. Във неделя.
И въздуха дори похърква тихо,
завил се във неделната постеля.
За чая ми. Навярно е изстинал.
На чашата ми има два жирафа.
За сладкото от сини боровинки,
което си живее там, във шкафа.
За дразнещия звън на телефона.
И за това, как тихо го изключвам.
За купичката с ментови бонбони
(в която има също ключове).
За гривните ми, пръснати на плота.
Добре, че казах. Бавно ги прибирам...
За Негово величество Живота?
Неделя е. Животът си почива...
И тъй...какво да ти разкажа, всъщност?
Неделята на нищо не прилича!
И за това ще минем без разказване.
Здравей. Днес просто те обичам.
