Светът е шумен, остър и горчив
по ръбчетата, пълни с хора.
А иначе е светъл и трепти
в една искрящо жълта, тиха еуфория.
А иначе е пясък и море,
лози, смокини, камъни и риби.
А аз отвътре просто съм небе,
което ти не можеш и да видиш.
А аз съм само чиста синева,
безоблачна и малко ветровита.
Но хората не виждате това
и само птиците при мен долитат.
Жената, която обича, не спи.
Тя пише писма до звездите в небето.
Рисува слънца с много ярки лъчи,
които в очите ѝ после да светят.
Говори със вятъра. Пее с дъжда.
Разказва на птиците своята обич.
И всички разбират, че тя е жена,
която без Него не може. Не може.
Жената, която обича, не спи.
Полека превръща се пак във момиче.
Луната я гледа със златни очи,
щастлива, защото жената обича.
Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.
Тъгата се завръща с всички сили.
Лилава, плътна, дъхава тъга.
Разлива гъстото си лепкаво мастило
по всички мои крехки сетива.
И става нощ. Навсякъде. Внезапно.
А въздухът горчи от тишина,
защото думите, превърнати във ято
отлитат да си търсят светлина.
Тъгата се завръща най-нормално.
Мълчи и не издава нито звук.
Прегръщам я и зная, че реално
не си е тръгвала въобще от тук.
Градът въздиша. Дъжд и тишина,
и сънища, и есен, и умора.
Вълните се разбиват във брега,
мечтите се разбиват в хората.
На мен не ми е тъжно за това.
На мене ми е тъжно без причина.
Сега се скитам просто из града
в едно предчувствие за зима.
Светът остава някъде назад.
И нищо няма никакво значение.
Една жена с един дъждовен град
се сливат в някакво стихотворение.
Най-хубавите стихове
се случват нощем,
в индиговата тишина,
когато облаците още
усещат пулса на дъжда,
когато птиците немеят
и къщите щастливо спят,
когато Той си спомня нея
и композира звездопад,
когато Тя сънува него
и се усмихва мълчешком,
когато цялата планета
мечтае да им бъде дом
тогава само е възможна
поезията в този свят.
Най-хубавите стихове
се случват нощем
И са написани от тишина.
Тази драма няма да се случи.
Вече нямам сили за това.
Всичките уроци си научих.
Изживях си цялата тъга.
Вече ми е много, много трудно
да спасявам някакви мечти,
да ги чакам тихо да се сбъднат
и накрая пак да ме боли.
Вече съм ужасно уморена
и от хора, и от празнота.
Нямам никакво излишно време.
Вече имам само свобода.
И пак започвам да се будя рано,
преди да е приключила нощта.
И пак се чувствам страшно неразбрана,
изгубена и истински сама.
Светът отново е свиреп и остър,
а хората са кукли на конци.
Тъгата ми, оголена до кости,
сияе в мрак от гаснещи звезди.
На кой да кажа... никой не разбира,
че идва Истинската Тишина.
След нея сигурно ще се събудя жива,
за да погледам края на света.
Защото в петък облаците шепнат,
преди да се превърнат в дъждове,
небето е така великолепно -
безкрайно юнско, приказно небе.
А аз го слушам и разбирам всичко.
Защо не иска още да вали?
Защото слънцето е цялото в лунички,
а вятърът е малко срамежлив.
Защо във мислите ми тайничко се вмъква
един добър и мил далечен мъж?
Небето вдига рамене и се обърква,
а облаците се превръщат в дъжд.
Аз просто сядам и записвам как в небето
се раждат дракони със огнени крила
и как през облаците сънено просветват
последните усмивки на дъжда.
Как става тихо, и лилаво, и зелено,
и после идва плах, индигов мрак,
как устните му се допират в мене,
защото съм сестрата на Нощта.
Аз просто ви разказвам летен залез
над някакъв случаен морски град.
Но думите ми дишат. Или парят.
И става стих, без аз да разбера.
Сърцата са сърца. И не разбират
защо е толкова сложен този свят.
На тях им се обича. И не спират
да търсят до последно любовта.
Те вярват сляпо и със всички сили,
че този път е истинско. (Нали?)
А после падат, тъжни и безкрили,
ранени, уморени и сами.
Не знам дали това им е съдбата,
но вече няма хора със сърца.
Ако погледнеш отдалеч Земята,
ще видиш как изчезва любовта.
Ти имаш пътища, въпроси, думи,
категорични истини и смях.
Неизяснено минало, безумие,
и мен, навярно. Между тях.
Но аз живея някъде в безкрая,
в заострения връх на самотата.
Една изгубена Луна ридае,
във люлката на шепнещия вятър.
Дори не знам ще стигнеш ли до тук
и как ще продължим - не зная.
Светът е някак си напълно друг.
Но аз живея чак в Безкрая.
Създавам някакъв отделен Свят,
далеч, далеч от всички светове.
Създавам теб. Създавам любовта.
И заедно създаваме небе.
И заедно измисляме звезди
и начин да пътуваме към тях.
Измисляме си устни и очи,
и тишини, прекъсвани от смях.
Създаваш нежност в моето сърце,
а аз създавам щастие в гласа ти.
И пак се влюбвам в теб, а ти във мен,
и пак, и пак, и още много пъти.
Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.
Усещаш ли - светът ни се разпада
и просто няма кой да го спаси.
А други светове не се продават.
Остава ни виновно да мълчим.
Остава ни да се погледнем честно,
да си признаем всички грехове.
Научихме се да ни бъде лесно
и се превърнахме в човеко-зверове.
И ето ни сега - мънички хора,
изгубили последния си свят.
Поглеждаме уплашено нагоре.
Там няма бог. Там има самота.
Излезе вятър и брегът запя
протяжната си тъжна песен.
И зимната солена тишина
повдигна тъничката си завеса.
От сивото небе изтече гларус,
помаха със крило и отлетя.
Една забравена, добра китара
написа музика за обичта.
А ти изобщо не усети
как си представях точно теб.
Сгря с дъх ръцете и сърцето ми
и се превърна във море.
Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.
Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.
Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни -
достатъчно, за да се чувствам жива.
Голямата любов въобще не струва -
смалява те и някак си изчезваш.
Изгубваш се. Дори не съществуваш.
А тя самата се превръща в бездна.
Поглъща те. Изпива те. И те изхвърля.
Коя си? И къде? Съвсем не знаеш.
Потъваш в жадното ѝ за човеци гърло
и просто чакаш. Нищо. Или края.
Голямата любов я преживях и честно -
не ми хареса. И съм изморена.
От следващата искам да е лесна,
уютна, ласкава и споделена.
Дата: 27.11.2021
Относно корупцията в избора на представителя на България на Евровизия 2022 от Българската национална телевизия
Уважаеми госпожи и господа,
Свързваме се с Вас във връзка със събитие, което не само потресе общността на българските фенове на песенния конкурс “Евровизия”, но и за пореден път доказа, че в България властва корупцията, а не талантът.
На 15-ти септември 2021 д-р Милен Врабевски обявява пред информационната агенция “Монитор”, че създадената от него група Intelligent Music Project “е готова да подпише договор с Българската национална телевизия за представянето на страната ни на предстоящото издание на Евровизия”; „Избрани сме да представим България на Евровизия в Италия“, добавя той.
В същото време в Българската национална телевизия се провежда вътрешен конкурс, който по план трябва да приключи през пролетта на 2022 година. Свързахме се с представители от тогавашната делегация на БНТ, отговорна за конкурса, както и с продуцента на съдържанието за дигиталните медии, който е и асистент-продуцент на БНТ Евровизия, и научихме, че към този момент въпросната група не само не е подала заявка за участие във вътрешния конкурс на БНТ, но и е непозната на членовете на делегацията и не е обсъждана като потенциален представител на България в конкурса.
След като изразихме притесненията си за непрозрачния избор на групата, бяхме уверени от представители на делегацията, че изборът няма да бъде компрометиран и решаваща роля ще имат талантът на изпълнителите и шансът им за успех на международния конкурс, както е протичало в периода 2016-2021 година.
Към онзи момент българска делегация няма намерение да се оттегли от постовете си и планира участието на страната в конкурса “Евровизия 2022”, който ще се проведе в Торино, Италия, и дори организира успешно завръщането на България на конкурса “Детска Евровизия 2021” в Париж, Франция.
За наша голяма изненада обаче на 22-ри октомври редица членове на делегацията напуснаха преждевременно своите позиции, без да посочат конкретни причини за това. Оттогава новата делегация отказва контакт с нас и не отговарят на запитванията ни, свързани с нашите опасения за Intelligent Music Project.
На 25-ти ноември БНТ обявява, че именно Intelligent Music Project са избрани да представят България на конкурса - месеци преди първоначално предвиденият краен срок на вътрешния конкурс да е приключил. Важно е да отбележим, че в минали години изборът се извършваше изцяло посредством т.нар. “фокус групи” и се поддържаше връзка както с фенове, така и с професионалисти. Необходимо е още да споменем желанието на БНТ скоропостижно да обяви и песента, която ще ни представи (на 7-ми декември), за да може процесът да приключи възможно най-бързо и изборът да стане окончателен. Така се намираме в ситуация, в която участникът на Евровизия е избран предварително, преди дори да е подал заявка за участие във вътрешния конкурс, а целият селекционен процес за съжаление остава една проформа.
Редно е да отбележим, че българската делегация не за пръв път е заподозряна в корупционни схеми. В миналогодишното издание на конкурса през 2021, проведено в Ротердам, множество фенове, особено от България, забелязаха виден изпълнител, композитор и спонсор на делегацията на Молдова от българо-руски произход в компанията на част от професионалното жури, определящо 50% от крайния резултат, и делегацията на България за Евровизия. Не се обърна много внимание на тази случка, до големия финал на конкурса на 22-ри май 2021 в Ротердам, където при обявяването на резултатите от професионалното жури на всяка държава именно България и Молдова си разменят най-високия резултат - 12 точки.
Ние намираме, че всякакви подобни задкулисни договорки, включително и тези, свързани с гласуване за определени страни срещу определена сума, са недопустими.
Считаме, че Евровизия е проект, който представя България на международната сцена. Неприемливо е представителят на страната да се избира по подобен порочен начин (“конкурс” с предизвестен победител), включващ пропиляване на публични средства.
Апелираме да изразите позиция по този въпрос възможно най-скоро, за да не се допускат подобни корупционни схеми в песенния конкурс, които да стигат не само до европейската, но и до световната сцена. При достатъчно бърза намеса България все още има шанс да участва в конкурса с друг представител, тъй като крайният срок за изпращане на песните до Европейския съюз за радио и телевизия е до месец март 2022 година. В тазгодишната селекция имаше много популярни лица, които желаеха да получат възможност да представят България на конкурса със своя талант, а не чрез своите връзки и финансови възможности.
С уважение,
Българската фен общност на Евровизия
