И от небето валят звезди...

Вълшебна Коледа на всички приятели, познати и непознати, които надничат тук :)
Нека идващата година ви сбъдне всички настоящи мечти и ви донесе цял чувал нови!
Бъдете здрави!

	Cliff Richard - Mistletoe And Wine .mp3
	Found at bee mp3 search engine

Пачуърк

От какво съм направена, знаеш ли?
От солени морета и вятър.
От снежинки, от пясък, от люляци
и от тъжния дъх на Луната.
От съня, който слиза в очите ти.
От копнежа за обич. И слънцето.
От мъгли и от думи на притчи.
От гласа на дъжда по разсъмване.
От уюта на старите къщи.
От вкуса на череши и вино.
От ръцете, които прегръщат.
И от чая във скута на зимата.
От крайбрежния шум на алеите,
от очите на морските фарове.
От тревите на пролет, зелените.
И от летния пясъчен замък.
И съм станала себе си, някак си.
Всяка кръпка ме прави различна.
От това съм направена, знаеш ли...
Ако искаш - така ме обичай.

Зимен пейзаж с мен

В тези зимни вечери, когато
по снега навън проскърцва мракът
и небето без звезди е сляпо,
аз те чакам, чакам, чакам...
Два комина тихичко димят.
Пушекът протяга тънки нишки.
Във небето старата Луна
гледа отвисоко. И въздиша.
Спи градът под тънки пелени
от мъглите, слизащи по хълма.
Аз притварям сънено очи
и мечтая как ще ми се сбъднеш.
Някъде отеква тъжен зов.
Тръгва кораб. Или пък се връща.
В тези зимни нощи съм любов.
И те чакам. Да си дойдеш в къщи.

Слънце мое, мое зимно слънце...

На мен ми е студено. А пък ти
стоиш далеч, на края на Земята.
Понякога усещам, как с лъчи
успяваш да докоснеш сетивата ми.
Притварям клепки и се взирам в теб.
Отворя ли очи, ще ослепея.
Далече ми е твоето небе.
И мога само силно да копнея
как цялата планета ще се завърти
и ние с теб ще можем да се срещнем.
Аз ще се сгуша в тебе. А пък ти
ще станеш истинско. И по-горещо.
Но Зимата нехае за това.
Протяга се небрежно помежду ни.
И аз мечтая тайно пролетта,
в която дълго с теб
ще се целуваме...

Къща за дъжд

Днес всичките ми пролетни цветя
си спомнят, че е зима. И умират.
В прозореца ми - дъжд. Една мъгла
прикрива с тяло близките баири.
Градът, съблякъл всички цветове,
разхожда сивотата на душата си.
Наметнал облаци, вместо небе
презира слънцето. И диша вятър.
Единствено дъждът изглежда жив.
И шие тежката си стъклена завеса.
Навярно чака някой да го приюти.
---
Прегръщам го. И го приемам в себе си.

В един отрязък от бездумие...

Докато ти мълчиш, събирам тишината.
Във шепите ми, свита на клъбце,
спи много нежност, колкото Земята,
която съм събирала за теб.
Докато ти мълчиш, аз тихичко те слушам.
И пиша музика от твоето мълчание.
Наум се свивам в теб. Наум се сгушвам
във лятото на топлите ти длани.
Докато ти мълчиш, Луната се усмихва
сред своята поляна от звезди.
А аз разпадам себе си на стихове
и те обичам. Докато ти мълчиш.
Докато ти мълчиш...

Ако имам теб...

Бях Бягащата по вълните. Бях вълна.
Русалка бях. И приказно момиче.
Но после се превърнах във жена.
Защото пожелах да те обичам.

Отрязах дългите си, къдрави коси.
Затворих в мида мамещите песни.
Морето каза, че ще ме боли.
Но аз не вярвах. Мислех, че е лесно.

Кажи ми, моля те, че не греша...
Кажи ми, че ще мога да остана
във този твой така човешки свят.
Без залезът да ме превърне в пяна.

Защото аз избрах да съм жена.
Защото пожелах да те обичам.
Сбогувах се с последната вълна
и ... нямам нищо.
Или имам всичко...

И е бяло, и тихо, и тихо...

Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела...

Малък градски пейзаж

Мирише на зима. На дим. И вали.
Мъглите процеждат коси между клоните.
В прозорчето мигат куп светлинки
и тихичко чакат Звездата на Коледа.
Така ми е хубаво...Не зная защо.
Градът ми прилича на разказан от Дикенс.
Луната разплита тънки нишки сребро
и шушне зад облака някаква приказка.
Аз сядам и слушам...Като малко дете.
Безгрижно, щастливо, и много наивно.
Сега ми е лесно да стигна с ръце
небето, което наднича в комините.
А вънка вали. И мирише на дим.
Зимата гледа зад близкия ъгъл.
По нейните стъпки въздишат мъгли.
И старата уличка бавно замлъква...

Да целунеш зимата...

Приличам на снега. Досущ съм като него.
Валя по теб. И после се топя.
А ти ме гледаш. Дълго, дълго гледаш
как се превръщам в мъничка сълза.
И галя миглите ти с нежни длани,
целувам бузата ти, като шепот.
Светът добива странни очертания,
когато го поглеждаш през сърцето ми.
Над белите пътеки пада мрак.
Валят звезди в косите ми и става тихо.
Аз съм сълза, снежинка и жена.
Докосвам устните ти. И заспивам.

Просто така или вместо 'лека нощ'

Проблясва скреж - глазура върху покрива
на захарната къщичка отсреща.
А зимата наднича през прозорците
и тихо шушне във комина нещо.
Студен е въздухът, чак хрупкав от студеност.
И ме прегръща, да се стопли в мене.
Настръхвам, даже затрепервам.
Със сигурност не искам да го взема!
Завивам се. Леглото ми е облак,
уютен, само мой и пухкав.
Люлее ме приспивно, като лодка
и обещава пак да те сънувам.

Рисувам залеза в очите ти

/Code Name: Lilith/

Р ъцете ми те искат. Страшно много.
И чак болят от острата ти липса.
С ънувам те - един ездач на облаци.
У смихвам се на сън. Тъжа наистина.
В ълшебствата ми вече са изчерпани.
А нови няма. Просто нямам сили.
М ълчат звездите в черната си бездна.
З ащото сигурно и тях съм уморила.
А кордите на вятъра заглъхват тихо.
Л юлее се неистово небето.
Е динствено във тайните си стихове
З а теб говоря нежно със сърцето си.
А теб те няма... Само как те няма!
В селената тежи от самотата ми.
О бъркан залез над земята ляга -
Ч ервен, като изгубеното лято.
И аз рисувам него във очите ти,
Т ъгата става пурпурно лилава.
Е динствен мой, аз знам, че си измислица.
Т и знаеш ли, обаче, как ми трябваш?

И никой друг не ми е нужен...

Полу-зимни полу-съници

Понеже нямам котка, климатикът
преде успокоително над мен.
Луната днеска се е запокитила
зад девет, на десетото небе.
На гларусите сигурно им е студено.
И те мълчат. Мълчи градът.
Завит във шал от зимни настроения
дими с комини, вместо със лула.
Предчувства сняг. Болят го тротоарите,
износени от хорските нозе.
Проскърцват тихо старите му стави
и той отпуска тъжно рамене.
Заспива. В голите му клони
врабчетата сънуват пролетта.
А вятърът играе свойта гоненица
и все не може да се хване сам.

И дълга до земята...

/ Стихче с последното изречение...играем си в Кралството :) /

И дълга до Земята е Нощта...
Съзвездия - стотици километри.
А аз вървя, вървя, вървя
по лунната пътека към сърцето ти.

В такива дълги нощи много тайно
се влюбвам в теб и те обичам непробудно.
Една Алиса, хукнала след заека,
която чака да се случи чудо.

А дълга до Земята е Нощта.
И има време да те срещна на разсъмване.
На границата със реалността
аз много, много нежно те целувам.

Ще си отида...

Аз ще избягам тихо от съня ти.
И от мечтите ти, да знаеш, ще избягам.
Не ще ме имаш повече безплътна -
една жена от светлина и пяна.

Ще си отида, нежна и незрима.
Ще спреш да ме въздишаш замечтано.
Такава, казвам ти, не искам да ме имаш!
Ще дойда жива. И ще поискам да остана.

Едва ли ще съм толкова прекрасна.
/Когато съм мечта, съм съвършена.
А иначе съм ... истинска и с недостатъци./
И се надявам да се влюбиш в мене...

Моите малки бягства

Светът навън понякога ме плаши.
("Понякога" е повече от често.)
И се затварям в своя дом от пясък,
с основи, стъпили в небето.
Прозорците му гледат към безкрая
и няма хоризонти да ме спират.
Със птиците се учим да мечтаем,
когато сутрин кацат по корнизите.
И аз
подреждам цветни стъкълца в очите си
и гледам много пъстро на Земята.
Така животът се превръща в приказка.
Поне докато не реша
и не заплача.

Като малък нощен ритуал

Затвори ме под клепките си, преди да заспиш.
Отпечатай по мене дъха си.
Нарисувай в небето хиляда звезди,
а по мене - рисувай със пръсти.
И когато сънуваш - сънувай пак мен.
Как се сгушвам във теб доверчиво,
как свенливо утихвам във твойте ръце,
а Луната по мен се разлива.
А когато нощта розовее във края си,
събуди сетивата ми, по-нежен от полъх.
И когато потънеш, укротен, в топлината ми,
ще усетиш, как много съм твоя.

Затвори ме под клепките си, преди да заспиш...

.

Всяка нощ...

В часа, когато звездният прашец
се разпилява тихо над Земята,
и облаците стават на коне,
подгонени от есенния вятър,
в часа, когато жълтата Луна
усмихва всички влюбени поети,
а гълъбите, сгушени по два,
обсъждат пътищата си в небето,
в часа, когато нощните мъгли
разстилат тънки дипли над водата,
и половината планета спи,
аз ставам лунен лъч. И в мрака
танцувам тихо, тихичко трептя
и много тайно в стаята ти влизам.
Докосвам плахо твоята ръка,
целувам те ... и си отивам.

Състояния

Понякога ужасно ми се плаче.
Без повод и причина. Ей така...
Тогава се превръщам във глухарче
и мога да повярвам, че летя.
Под мен земята бавно се смалява
и облаците махат със ръце.
А някакъв вечерен градски вятър
просвирва тихо своя стар тромпет.
И някак си оставам без тъга...
Тогава става лесно да се върна.
Там някъде, над покривите на града,
Луната чака, за да ме прегърне.

Песничка

Нито е есен, нито е зима...
Някакъв странен сезон.
Свъсени облаци тупат килимите
от своя небесен балкон.
И над земята вали безметежно.
Дъжд или сняг или ... нищо.
Засявам във себе си Нови Надежди.
Напролет ще чакам разлистване.
Сега ми е някакво...никакво...смесено.
Сега ми е страшно добре!
Нали не е зима, нито е есен.
Такова, каквото е в мен.
А някаква песен звучи във главата ми
и прави усмихнат света.
Така ми е хубаво да слушам водата
и тихо подсвирквам с дъжда.

08 - Velikaya poema.mp3

.

Ние, хората

Светът предколедно си свирка
и неумело се върти.
По светналите му витрини
растат изкуствени елхи.
Снегът отдавна не достига
да го направи чист и бял.
В небето сънено премигва
една забравена звезда.
Днес няма ангели, които плачат.
А Небесата недочуват.
И малките кибритопродавачки
отдавна вече не сънуват...
А пламъчето потреперва.
И гасне бързо от студа.
Светът предколедно е щедър.
Като изкуствена елха.

Няма ме...

Такава есенна умора ме връхлита...
Навярно е предчувствие за зимата.
Заравя нежни пръсти във косите ми
и много, много иска да ме има.
Прегръща ме, по-влюбена от всякога
и ми нашепва упоителни мълчания.
Ръцете и от обич са разплакани.
И аз потъвам в нейните обятия.
Небето се изплъзва от очите ми.
Луната се търкулва в неизвестното.
И всичко е насън. Или наистина.
И е красиво повече от бездна.
Потъвам в аромата на умората.
А тя целува тялото ми като вятър.
Забравям за Земята. И за хората.
И сливам себе си със тишината.

Фрагменти от себе си

Случайна съм. И хрумвам ненадейно.
А после си отивам. Като мисъл...
Откакто второто ми име стана Нежност,
приличам до полуда на измислица.
Небрежно галя нечия сериозност
и гъделичкам строгата и вратовръзка.
Понякога съм лоша. И виновна.
Категорична, много. Като спусък.
Понякога се влюбвам. И съм тъжна,
и истинска, и страшно непонятна.
А мостът към сърцето ми е въжен.
Преминеш ли го - няма път обратно.
Макар че аз си тръгвам ненадейно.
Като една прокудена, досадна мисъл.
Какво, че второто ми име беше Нежност.
Изглежда на внезапност съм орисана...

Почти предупреждение

На тази малка уличка в сърцето на града,
където нощем чува се прибоя,
живеем аз, Луната и някаква звезда.
И гълъбите, сгушени на покрива.
Красиви са ни нощите - напълнени с небе.
И с много светлинки, разхвърляни из мрака.
Понякога долитат случайни ветрове.
И после си отиват неочаквано.
А ние си живеем в сърцето на града.
Във ръчно избродирана картина.
Ужасно е красиво. А ти, ако си сам,
ако поискаш, може да наминеш.
И да останеш с мен. Под нощното небе
ще те целувам много мълчаливо.
А после, омагьосан от моите ръце,
едва ли ще поискаш да си идеш.

Ти и Тишината

Когато се събличам преди сън,
вместо ръцете ти ме гали тишината.
И аз и казвам, че съм твоя. Твоя съм.
Но тя нахално влиза под чаршафите.
И продължава да ме гали вместо теб.
Целува устните ми, клепките и раменете.
Докосва ме с невидими ръце,
които ми напомнят за ръцете ти.
Изопва до безмълвност сетивата ми.
И притаила дъх, над мен трепти.
Изпълва ме със себе си. И се разтапя
във няколко задъхани сълзи...